Сряда 17, Октомври 2018г.

ОБЩИНА СИМЕОНОВГРАД

 

 

 

 

ПРОГРАМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ

ЗА ПЕРИОДА 2016 – 2020 г.

 

 

юни 2016 година

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

 

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА.................................................................................    3

1.ВЪВЕДЕНИЕ.............................................................................................................    4

2.НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА ............................................    5

3.РЕГИОНАЛНИ ЦЕЛИ  ……………………..................................................................    6

4.ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА........................................................................................    7

4.1. Местоположение и граници....................................................................................    7

4.2. Функционално площоразпределение.....................................................................    7

4.3. Сграден фонд — съществуващи сгради на територията на общината по

        видове собственици..............................................................................................     8

4.4. Промишлени предприятия....................................................................................     10

4.5. Транспорт..................................................................................................................   10

4.6. Домакинства.............................................................................................................    11

4.7. Услуги..........................................................................................................................   11

4.8. Селско стопанство.................................................................................................    11

4.9. Външна осветителна уредба..............................................................................   13

  1. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ НА ОБЩИНСКАТА ПРОГРАМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИК............................ 14
  2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА И ВЪЗМОЖОСТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО

 ВИДОВЕ РЕСУРСИ....................................................................................................   15

6.1. Слънчева енергия......................................................................................................   16

6.2. Вятърна енергия.......................................................................................................   19

6.3. Водна енергия............................................................................................................    22

6.4. Геотермална енергия..............................................................................................    23

6.5. Енергия от биомаса..................................................................................................   24

6.6. Опазване на околната среда...................................................................................   27

6.7. ИЗБОР НА МЕРКИ, ЗАЛОЖЕНИ В НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ (НПДЕВИ) …………………….27

       7.СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЕИ И СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА ОБЩИНА СИМЕОНОВГРАД В ЕНЕРГИЙНО ЕФЕКТИВНА ОБЩИНА…………….........................    28

7.1. Административни мерки………………..................................................................    28

7.2. Технически мерки......................................................................................................    29

7.3. Източници и схеми на Финансови.................................................................... ....    29

  1. ПРОЕКТИ ………………….......................................................................................... 32

    9 .ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ .............................................................................    33

   10.НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА ОТ РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ...............................     37

   11.ЗАКЛЮЧЕНИЕ........................................................................................................     38

   12.Използвана литература.....................................................................................    39

 

ползвани означения и съкращения

ВЕИ

Възобновяеми енергийни източници

ВЕТ

ЕС

ЕЕ

БГВ

ДКЕВР

НДПНВЕИ

МБВР

МУЕП

ПЧП

ОП

ФЕЕ

МСП

НПО

Възобновяеми енергийни технологии

Европейски съюз

Енергийна ефективност

Бойлер за гореща вода

Държавна комисия за енергийно и водно регулиране

Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ

Международна банка за възстановяване и развитие

Местен устойчив енергиен план

Публично-частно партньорство

Оперативна програма

Фонд “Енергийна Ефективност”

Малки и средни предприятия

Неправителствена организация

Тео.П

Теоретичен потенциал

Тх.П

Технически потенциал

PVGIS

PV

Географска информационна система

Фотоволтаик

КПД

Коефициент на полезно действие

кВт

Киловат

МВт

Мегават

кВтч

кВт(р)

Киловат час

Киловат пик

МВтч

Мегават час

кВт/год

Киловата годишно

МВтч/год

Мегават часа годишно

η

КПД (коефициент на полезно действие)

h

Час

нм3

Нормални метра кубични

м2

Метър квадратен

кв.м.

Квадратен метър

кв.км.

Квадратен километър

л/сек

Литър за секунда

оС

Ktoe

Mtoe

Градус Целзий

Килотон нефтен еквивалент

Мегатон нефтен еквивалент

NUTS

Регион за планиране

ОШ

Облекчителна шахта

мВЕЦ

ALTENER

Малка ВЕЦ

Част от Програма „Интелигентна енергия – Европа”, отнасяща се до ВЕИ

1.Въведение

С  намаляването на фосилните енергоизточници като въглища, нефт, и земен газ и същевременно глобалното увеличение на енергийното потребление, възниква въпросът как ще се осъществява в бъдеще снабдяването на електричество. Ще бъде ли ограничен достъпът до тях, поносима ли ще бъде цената им и още колко време можем да си позволим да замърсяваме околната среда чрез използването им.

      Възобновяемата енергия се отличава преди всичко с това, че произхожда от неизчерпаем за човешките мащаби източник. Естествените енергийни ресурси осигуряват около 3078 пъти повече енергия, отколкото се нуждае човечеството в момента.

      При използването на слънчева, водна, геотермална и вятърна енергия не се отделя въглероден диоксид. Тези енергоизточници не влияят на глобалното затопляне. Добивът на регенеративна енергия е възможен в много региони в света и е с огромен потенциал за развитие. Този факт е съществен не само за околната среда, но и за международната политика, която предоставя възможности за развитие на отрасъла, като осигурява субсийдийни  модели и определя преференциални цени за изкупуването на енергията от възобновяеми източници.

      В тази инициатива общините имат ключова роля: чрез мерки за повишаване на енергийната ефективност и засилено използване на възнобновяеми енергийни източници (ВЕИ), те няма да въздействат допълнително на глобалното затопляне. Много малки и големи европейски общини покриват енергийните си нужди вече изцяло от въобновяеми енергийни източници, други са на път да го постигнат. За целта е необходимо да се предостави на общините и тяхното население нужната информация за постигане на целите.

Преминаването към възобновяеми енергийни източници въздейства благоприятно не само на климата, но има и сигурни икономически предимства – то ни прави по независими от внос на енергията и осигурява работни места.

Документът е разработен в съответствие с Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

Реализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж, свързан с наличието на енергиен сектор, отговарящ на ключови изисквания за:

  • висока конкурентоспособност;
  • сигурност на енергоснабдяването и
  • спазване изискванията за опазване на околната среда

не може да бъде постигната без мащабно внедряване на ВЕИ.

Приоритетите в политиката на енергийния сектор са отразени в Националния план за икономическо развитие на Република България, в Енергийната стратегия на страната и са в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми. Важен аспект, посочен в нея, е политиката за насърчаване използването на ВЕИ. Оптималното използване на енергийните ресурси, предоставени от ВЕИ, е средство за достигане на устойчиво енергийно развитие и минимизиране на вредните въздействия върху околната среда от дейностите в енергийния сектор. Произведената енергия от ВЕИ е важен показател за конкурентноспособността и енергийната независимост на националната икономика. Делът на ВЕИ в енергийния баланс на България е значително по-малък от средния за страните от ЕС.

Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за насърчаване използването на ВЕИ са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ).

 

  1. Национални цели и законодателна рамка

Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници определя целите на всички държави от ЕС за развитие и използване на ВЕИ. За България делът на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. трябва да достигне 16%.

Националните цели за развитие на сектора на ВЕИ са посочени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ (НДПВЕИ):

  • Производство на електроенергия: Делът на ВЕИ през 2015 година да надвиши 9% от брутното производство на електрическа енергия.
  • Заместване на конвенционални горива и енергии, използвани за отопление и БГВ: Да бъдат заместени конвенционални горива и енергии с общ енергиен еквивалент не по-малко от 1 300 ktoe годишно.
  • Потребление на течни биогорива: Поемането на ангажимент по Директива 2003/30/ЕС за пазарен дял на биогоривата, да бъде съобразенo с реалните възможности и пазарни условия в страната.

Стимулиране производството на енергия от ВЕИ се обуславя и от още два важни фактора: намаляване на енергийната зависимост на страната и намаляване на вредните емисиите парникови газове.

Законодателната рамка за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя от следните по-важни нормативни документи:

  • Закон за енергетиката;
  • Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата;
  • Закон за водите;
  • Закон за земеделските земи;
  • Закон за опазване на околната среда;
  • Енергийна стратегия на България;
  • Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност 2005-2015;
  • Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата и Протокол на Киото;
  • Решения на ДКЕВР за преференциалните цени на изкупуване на електроенергия от ВЕИ.
  1. Регионални цели

 

Регионалните цели трябва да са в синхрон с националните цели. По същество обаче, те са по-прагматични и са свързани с конкретни регионални проблеми. Най-важните от тях са:

  • Повишаване на енергийната независимост на общините и региона;
  • Създаване на временна и постоянна трудова заетост;
  • Подобряване параметрите на околната среда;
  • Привличане на местни и чуждестранни инвестиции;
  • Осигуряване на по-евтина енергия;
  • Въвеждане на нови технологии и ноу-хау.
  • Осъществяване на местно устойчиво енергийно развитие.

 

Принципите, които са залегнали в разработването на НДПВЕИ и които имат отношение към регионалната политика, са следните:

  • Децентрализация: Разширяване на отговорностите на регионалните и местните власти от планиране към реализиране на НДПВЕИ.
  • Планиране: Реализирането на НДПВЕИ се осъществява чрез областните и общинските програми и подлежи на актуализиране в резултат на мониторинга и оценките от прилагането й.
  • Ангажираност: Мерките на националната политика за развитие на ВЕИ не заместват, а допълват местните мерки.
  • Състезателност и прозрачност: Съобразно качеството на предлаганите проекти (което се проверява допълнително от АЕЕ на база икономическа ефективност на инвестициите) и в съответствие с принципите за прозрачност и яснота, областните и общинските програми се конкурират за ефективно използване на местните ресурси.
  • Партньорство и сътрудничество: осъществяване на дейностите по планирането и реализацията НДПВЕИ чрез партньорство с централните, регионалните и местните власти, НПО, бизнес-средите, научните организации (университети и институти).
  • Информационно осигуряване: наличие на актуална информация на регионално и местно равнище относно изпълнението на НДПВЕИ.

 

Очаквани ефекти от подобряване на взаимодействието между централните и местните органи на изпълнителната власт:

  • балансиране на икономическите, екологичните и социалните аспекти при усвояване потенциала на ВЕИ.
  • институционална и секторна координация при решаване на задачите за развитие на ВЕИ.
  • повишаване на квалификацията в институциите на регионално ниво в прилагането на областните и общински програми по ВЕИ.
  • изграждане на информационна система за подпомагане на дейностите по ЕЕ и ВЕИ на местно ниво.

 

  1. ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА

4.1. Местоположение и граници

        Община Симеоновград е разположена в Югоизточна България, в североизточната част на област Хасково и заема територия от 221,09 км2. На юг граничи с община Харманли, на запад – с общините Хасково и Димитровград, а на север и изток съответно с община Гълъбово и община Опан.  По данни от последното преброяване, населението на Общината към 01.02.2011г. наброява 8 755 души или 3.55% от населението на област Хасково. По брой население, община Симеоновград се нарежда на 7-мо място в Областта. Площта на Общината представлява 3.99% от общата площ на област Хасково. Гъстотата на населението е 39.28 д/кв.км, като близо 77.30% е съсредоточено в общинския център.

Общината разполага с възможности за лесен достъп до земен и въздушен транспорт, което е добра предпоставка за развитието на успешни регионални и международни партньорства. Близостта на общината до Турция и Гърция дава възможност за създаване на ползотворни партньорства на ниво местни власти и бизнес.

Общинският център – гр. Симеоновград се намира на 30 км от международния път Е-80 и на 28 км от областния център Хасково. Община Симеоновград се намира в непосредствена близост до един транс континентален коридор: ж.п. линията от Западна Европа през София – Пловдив – Димитровград – Свиленград - Истанбул. През територията на общината преминава ж.п. линията София - Симеоновград - Свиленград и Гълъбово - Симеоновград с основна ж.п. гара Симеоновград.  Дължината на пътната мрежа на общината е 85.68 км..

4.2. Функционално площоразпределение

Територията на общината е разположена в Горнотракийската низина (Старозагорското поле), характерна с обширните приречни ниски земи и високи подпочвени води, които благоприятстват интензивното използване на селскостопанските площи. Равнинният характер на релефа и плодородните почви влияят положително за развитието на всички отрасли и подотрасли на селското стопанство, изграждането на напоителни системи и транспортни артерии

Община Симеоновград обхваща общо 9 населени места, в т.ч. един град и 8 села. Отделните кметства в Общината са в с. Свирково, с. Константиново, с. Троян, с. Тянево, с. Калугерово, с. Навъсен, с. Дряново и с. Пясъчево. Кметове  на кметства  са  избрани в селата: Свирково, Константиново, Троян, Дряново, Тянево, Калугерово, Навъсен  и  е  назначен  кметски  наместник  в  с.Пясъчево.

      Съгласно квалификацията на населените места, по смисъла на териториалното и селищно устройство, населените места в Общината попадат в следните категории: един много малък град – гр. Симеоновград (население под 10 хил. жители), пет малки села – Калугерово, Константиново, Навъсен, Свирково и Тянево (население от 250 до 1000 жители) и три много малки села – Дряново, Пясъчево и Троян (население до 250 жители).

      Съгласно категоризацията на общините, община Симеоновград попада в четвърта категория. Категоризацията на населените места в Общината е представена в таблица 2.

Таблица 2. Категоризация на населените места в община Симеоновград

ЕАКТТЕ

Населено място

Категория

47278

гр. Симеоновград

3

23964

с. Дряново

7

35599

с. Калугерово

6

38368

с. Константиново

7

51010

с. Навъсен

7

59210

с. Пясъчево

7

65721

с. Свирково

7

73208

с. Троян

7

73821

с. Тянево

7

 

         4.3.Сграден фонд

Приоритетите на програмата за енергийна ефективност са определени по метода на целевите групи. Целевите групи обединяват крайни потребители със сравним модел на потребление на енергията. Този метод се основава на постепенно пресяване на възможните обекти за въздействие и избор на приоритети, като по този начин се пестят ресурси от време и средства. Методът на приоритетните целеви групи е обективен и надежден. В община Симеоновград е събрана информация за общинските целеви групи по сектори:

  Общински сгради;

  Улично осветление;

  Образование, здравни и социални дейности;

Бизнес сектор.

Сектор „Административни общински сгради" Общинските административни сгради в Община Симеоновград са в незадоволително състояние по отношение на енергийна ефективност. От административните сгради на територията на общината, сградата на общинската администрация е един от най-големите консуматори, както на ел.енергия, така и на горива. За подобряване на комфорта в сградите и с цел намаляване на разхода на енергии, най- вече на гориво през отоплителния сезон, е наложително да се приложат както енергоспестяващи мероприятия, така и да се приложат мерки по ВЕИ - инсталиране на термосоларни инсталации за топла вода.

Сектор „Улично осветление" Уличното осветление е един от основните консуматори на ел.енергия за общината. Възможностите за приложение на ВЕ И в този сектор е прилагане на LED осветителни тела с фотосоларни панели и акумулатори, с което ще се реализират съществени енергийни икономии. Поради високата цена на тези съоръжения, е необходимо да се търсят програми с грантово финансиране. Уличното осветление е подменено през 2003г. с енергоспестяващи крушки 18 и 36 W. Гъстотата на осветителните тела не е с достатъчно покритие в съставните села на общината. Общината възнамерява да продължи с реконструкцията и модернизацията на системата за улично осветление на територията на общината, която да включва: -възстановяване на прекъснати от кражби и аварии проводници; -прокарване на нови ел. кабели за улично осветление; -модернизиране на системата за дистанционно радиоуправление на осветлението;

Личен сектор Личният сектор обхваща преди всичко частните жилища на жителите на общината. Преобладаващата част от жилищния сграден фонд е амортизиран и се нуждае от прилагане на енергоспестяващи мерки предимно топлоизолация, което може да се комбинира с прилагане на ВЕИ технологии. Най-използвания ВЕИ ресурс тук е консумация на биомаса, преди всичко дърва за горене. Потенциал за приложение на ВЕИ технологии в личния сектор: Най-голям потенциал за внедряване на ВЕИ технологии в личния има при използване на термосоларни колектори за топла вода. За целта могат да се използват кредити, осигурени от ЕБВР по кредитни линии на 6 български банки, които предоставят кредите с 15% грант. Има сериозен потенциал за замяна на съществуващите амортизирани, нискоефективни горивни инсталации (печки) със съвременни горивни системи, с което може да се реализира до 100% повишаване на енергийната ефективност. Възможно на южните скатове от покривите на жилищата да се поставят фотоволтаични инсталации с малки мощности до 10 KWp. Въпреки малките единични мощности, при по- масово приложение на тази технология може да се генерира голяма сумарна мощност, което в най-екологичното приложение на PV-системите (по примера на Германия). Бизнес сектор В община Симеоновград почти няма промишлени предприятия, които притежават относително добра материално-техническа база и добре термоизолирани работни и офис помещения. Тук са приложими термосоларни колектори за топла вода за битови и технологични нужди. Възможно е на покривите на сградите или като допълнително техническо съоръжение (паркинг) да се инсталират фотоволтаични инсталации.

Бизнес секторът е този, който може да оценени инвестиционния потенциал в сектора на ВЕИ и да реализира мащабни проекти в сферата на:

 ■ оползотворяване на биомасата (изграждане на горивни системи на биомаса);

■ изграждане на мащабни фотоволтаични инсталации (с инсталирана мощност от няколко MWp); ■ изграждане на мини ВЕЦ и др.

 ■ изграждане на инсталации за биогаз;

 ■ изграждане на слънчеви въздухонагреватели за сушене в селското стопанство. Община Симеоновград разполага с ограничен потенциал от ВЕИ, предимно слънчев и биомаса, но неговата стойност ще в нараства в бъдеще с развитие на технологиите. За това той трябва да се развива и използва разумно.

Сектор "Образование, здравни и социални дейности" Сградният фонд на сградите в този сектор се нуждае от провеждане на сериозни енергоспестяващи мерки. За намаляване на енергийните разходи на проблемните сгради е необходимо да се направят енергийни одити и да се приложат предписаните енергоспестяващи мерки, комбинирани с приложение на подходящи ВЕИ технологии. Тъй като преобладаващата част от сградите се отопляват децентрализирано с дърва, препоръчително е да се проучи възможността за инсталиране на централизирано (за сградата) отопление на дърва или отпадъчна дървесина със съвременен водогреен котел. За сградите с непрекъсната употреба (детски градини) е подходящо поставянето на термосоларни инсталации за топла вода. И тук е възможно на част от покривите на сградите да се инсталират фотоволтаични инсталации..

 

       4.4.Промишлени предприятия

          Промишлената дейност в община Симеоновград не е силно застъпена. През последните години промишленото производство е спаднало няколко пъти и делът му в местната икономика е много малък. На територията на общината има незначителни количества минерални ресурси. В общината функционира една кариера „Райново” за добив на трошен камък . Материалите добивани в кариерата са подходящ за пътно строителство.

Застъпени са още предприятия в текстилната промишленост. Съществуват и фирми за дърводобив. Добиват се предимно дърва за огрев.

    4.5.Транспорт

       Автобусния транспорт за Община Симеоновград се осигурява от частни превозвачи, покриващи ежедневно връзките с град Хасково,Стара Загора, Гълъбово, Харманли и Ямбол ..

      Общинското ръководство активно поддържа общинската пътна мрежа. Състоянието на пътната мрежа в общината е сравнително добро.

Край Симеоновград преминава  автомагистрала Марица, която има същото направление както Е-80.

Освен шосейния коридор от тук преминава и ж.п. линията, свързваща Западна и централна Европа през София – Пловдив – Димитровград – Симеоновград за Свиленград, Истанбул и Близкия Изток.

     Основната връзка със страната е чрез първокласен път Е80 Свиленград – София а връзките със съседните области се осъществява с третокласна пътна мрежа. Тези пътни връзки са и основните разпределители на транспортните потоци в общината. Разклоненията от тях принадлежат на общинската пътна мрежа, която обслужва населените места, разположени встрани от основната.

 

4.6.Домакинства

   В община Симеоновград са регистрирани 3788 домакинства. От тях 2602 в град Симеоновград и 1186 в 9 села.

Сграден фонд – 3 360.

Енергийно потребление - доставчик на електроенергия за бита EVN. Отоплението се осъществява с електроенергия и твърдо гориво.

Потребление на енергия от възобновяеми източници - отделни случаи за производство на БГВ от соларни системи.

 

4.7.Услуги

   Основната дейност в сферата на услугите е в търговията, ресторантьорството, хотелиерството, комунални услуги.

 

4.8.Селско стопанство

Земеделие

  • Селското стопанство заема основен дял в икономиката на община Симеоновград. Основните земеделски култури, които се отглеждат в общината са: зърнените, зърнено-фуражните култури и зеленчуците. Земеделските територии в община Симеоновград заемат 67% от площите на общината. Размерът на обработваемата земя е 149 231 декара. За анализирания период не се наблюдават съществени изменения в разпределението на обработваемата земя по начин на трайно ползване. Наблюдават се тенденции в увеличаване размера на площите, засети с ечемик, пшеница, ръж, царевица за зърно и тютюн.
  • Към 2011г. основните площни показатели в Общината са следните:

 

Обработваема земя (ха)

Използвана земеделска площ (ха)

Площ със селскостопанско предназначение

Използвана площ със селскостопанско предназначение

Брой земеделски стопанства

Община Симеоновград

9 350.1

9 310.65

11 819.45

9310.65

152

  • Източник: ОДЗ-Хасково
  • . Динамика на броя на земеделските стопанства в община Симеоновград за периода 2007-2011г.

 

2007г.

2008г.

2009г.

2010г.

2011г.

Община Симеоновград

135

153

132

128

152

  • Източник: ОДЗ-Хасково
  • В община Симеоновград има 156 водоеми, язовири и водостопански съоръжения.
  • Животновъдството в общината е съсредоточено в частния сектор и се характеризира с относително висок дял на дребните стопанства. В общината съществуват условия за развитие на млечното и месодайно говедовъдство, овцевъдството и птицевъдството.
  • За периода 2007-2013г. са извършени редица обучения и презентации пред земеделските производители за възможностите за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по проекти и програми на ЕС от открития през 2008г. Бизнес център в община Сименовград в партньорство с община Тригоно, Гърция.
  • Анализираните данни за периода 2007-2011г. показват прираст на произведената продукция от 6.5 пъти през 2011г. спрямо 2007г. Ръст е отбелязан и в реализираните НПП от продажби в отрасъла от 4.1 пъти спрямо 2007г

Животновъдството е не основен по значение отрасъл в района. В общината се отглеждат характерните за областта животни - говеда, птици, кози, овце, свине и пчелни семейства.

Липсата на замърсители в общината създава много добри условия за производство на екологично чисти (биологични) пчелни продукти.

Необходими са инвестициите в земеделските стопанства, които да са насочени към подобряване на хигиенните условия за отглеждане на животните и опазване на околната среда. Основните проблеми пред животновъдството са изразени в необходимостта от уедряването и изнасянето му извън регулацията на населените места.

 

 

 

Брой на селскостопанските животни към 31.12.2012 година

говеда

овце

кози

свине

птици

пчелни семейства

2434

2413

2645

696

7020

Няма данни

 

Водещо място имат говедовъдството и овцевъдството със смесено направление. Животните се отглеждат в личните дворове на населението, много често при примитивни условия. Това прави отрасъла губещ и допълнително затруднява развитието му.

 

4.19. Външна осветителна уредба

    На територията на община Симеоновград всички населени места са електрифицирани. Електрозахранването в общината е въздушно. Уличното осветление на територията на община Симеоновград не е в добро техническо състояние. Основна част от уличното осветление е с амортизирани осветителни тела, с живачни и натриеви лампи, които са със значителна инсталирана мощност. Това наложи да се започне модернизацията на съоръженията за външно изкуствено осветление на територията на община Симеоновград и подмяната на амортизираните осветителни тела с енергоспестяващи, с цел повишаване ефективността при експлоатация и поддържане на уличното осветление. От 2006г. поетапно  са подменени близо 2000 натриеви лампи с мощност 70Wt с енергоспестяващи с мощност 25 Wt, като се преследва основна цел:

-Повишаване на енергийната ефективност на уличното осветление.

-Намаляване          на преките разходи на Община Симеоновград за улично осветление при осигурено високо качество на осветлението.

-Осигуряване на безопастно движение на МПС, повишаване сигурността на пешеходците нощно време и създаване на комфортна нощна атмосфера.

 

 

 

  1. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ НА ОБЩИНСКАТА ПРОГРАМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИК

        Основни приоритети на общинския план за насърчаване използването на енергия от възобновяем източник

Една от основните цели пред общинското ръководство е стимулиране внедряването на ВЕИ технологии в обществения сектор, бизнеса и бита. Ползите от реализирането на проекти свързани с производството на енергия от възобновяем източник са:

  • Намаляване на разходите за консумация за енергия;
  • Възможност за реализация на свободното количество произведена енергия от ВЕИ;
  • Намаляване на емитирането на вредни вещества в атмосферата;
  • Ограничаване на енергийната зависимост от вносни горива;
  • Опазване и съхраняване на околната среда.

Като основен консуматор на енергия в обществения сектор община Симеоновград е заинтересована от редуциране и оптимизиране на бюджетните разходи, както и подобряване качеството на услугите в обществения сектор. Постигането на тези цели изисква сериозни финансови средства. Общите цели заложени в общинската програма са:

  • Развитие на енергийна инфраструктура за производство и потребление на енергия от възобновяемите енергийни източници;
  • Разумна експлоатация на наличните конвенционални и бъдещи възобновяеми енергийни ресурси.

Краткосрочните цели заложени в общинската програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници са:

  • Извършване на анализ и оценка на реалните възможности за оползотворяване на ВЕИ в община Симеоновград;
  • Оценка на потенциала за реализация на проекти в областта на ВЕИ на територията на община Симеоновград;
  • Реализиране на проекти за подмяна на енергийни източници базиращи се на ВЕИ технологии в обекти от обществения сектор;
  • Разработване на местни политики за стимулиране на производството от ВЕИ;
  • Създаване, поддържане и актуализиране на информационна система на територията на община Симеоновград;
  • Провеждане на широка информационна кампания сред местното население и бизнес за използване на ВЕИ технологии и енергийна ефективност, като средства за повишаване на жизнения стандарт;
  • Въвеждане на енергиен мениджмънт в обектите от обществения сектор.

 

  1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА И ВЪЗМОЖОСТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВИДОВЕ РЕСУРСИ

ВЕИ

Първоначална трансформация

Продукт, на пазара за крайно

енергийно потребление

Биомаса

Директно, без преработване

-             дървесина

-             битови отпадъци

-             селскостопански отпадъци

-             други

 

Преработване

-             брикети

-             пелети

-             други

 

Преобразуване в Биогорива

-             твърди (дървени въглища)

-            течни (био-етанол, био- метанол, био-дизел и т.н.)

-             газообразни (био-газ, сметищен газ и т.н.)

 

Преобразуване във

- електроенергия

 

вторични енергии

- топлинна енергия

Водна енергия

Преобразуване (ВЕЦ)

електроенергия

Енергия на вятъра

Преобразуване (Вятърни генератори)

електроенергия

Слънчева енергия

Преобразуване

топлинна енергия

 

Преобразуване (Фото волтаични модули)

електроенергия

Геотермална енергия

Без преобразуване

топлинна енергия

 

Преобразуване

електроенергия

 

 

 

 

Основни насоки в развитието на ВЕИ

  • използване на биомаса за отопление и производство на електрическа и топлинна енергия;
  • използване на геотермални ресурси;
  • увеличаване на електроенергията, произведена от ветрови генератори;
  • изграждане на соларни, термични и фотоволтаични паркове.

6.1. Слънчева енергия

Теоретичният потенциал на слънчевата енергия се дефинира като средното количество слънчева топлинна енергия, падаща за една година върху един квадратен метър хоризонтална земна повърхност и се изразява в kWh/m2. При географски ширини 40°- 60° върху земната повърхност за един час пада максимално 0,8-0,9 kW/m2 и до 1 kW/m2 за райони, близки до екватора. Ако се използва само 0,1% от повърхността на Земята при КПД 5% може да се получи 40 пъти повече енергия от произвежданата в момента.

Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.

Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлина, включващи т.н. слънчеви колектори. Предимствата на слънчевите термични инсталации се заключават в следното: произвежда се екологична топлинна енергия; икономисват конвенционални горива и енергии; могат да се използват в райони, в които доставките на енергии и горива са затруднени;

Количеството уловена и оползотворена слънчева енергия се влияе съществено от качествата на различните типове слънчеви колектори, както и от вида на цялостната слънчева инсталация за получаване на топла вода. Слънчевият колектор може да се оформя като самостоятелен панел или във вид на интегрирани повърхности, оформени като строителен елемент, например покрив или стена. Подобно съчетаване на функциите увеличава значително икономическата целесъобразност от употребата на слънчеви колектори.

Оценка на потенциала на слънчевата радиация в България

Средногодишното количество на слънчево греене за България е около 2 150 часа, а средногодишния ресурс слънчева радиация е 1 517 kWh m2. Като цяло се получава общо количество теоретически потенциал слънчева енергия падаща върху територията на страната за една година от порядъка на 13.103 ktoe. Като достъпен годишен потенциал за усвояване на слънчевата енергия може да се посочи приблизително 390 ktoe (Като официален източник за оценка на потенциала на слънчевата енергия се използва проект на програма PHARE, BG9307-03-01-L001, „Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България". В основата на проекта са залегнали данни от Института по метеорология и хидрология към БАН, получени от всичките 119 метеорологични станции в България, за период от над 30 години). След анализ на базите данни е направено райониране на страната по слънчев потенциал и България е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене (виж. Фигура 1).

SOLAR RESOURCES

 

 

 

Фигура 1. Карта за теоретичния потенциал на слънчевата радиация в

България

Интерес от гледна точка на икономическата ефективност при използване на слънчевите термични инсталации предизвиква периода късна пролет - лято - ранна есен, когато основните фактори, определящи сумарната слънчева радиация в България са най-благоприятни. Основният поток на сумарната слънчева радиация е в часовете около пладне, като повече от 70% от притока на слънчева енергия е в интервала от 9 до 15 часа, който се приема като най-активен по отношение на слънчевото греене. За този период може да се приеме осреднена стойност на слънчевото греене около 1 080 h, среден ресурс на слънчевата радиация - 1 230 kWh/m2 и КПД на не-селективни слънчеви панели ~66%.

На база проведени експерименти у нас може да се твърди, че при селективен тип колектор специфичното преобразуване на слънчевата енергия за една година е 583 kWh/m2, а за не-селективен тип - 364 kWh/m2. (Следователно ефективността на преобразуване на слънчева енергия от селективната инсталация е 38% по-голямо от това на не-селективната.) Въпреки това у нас до сега са намерили приложение предимно не-селективните слънчеви термични системи за топла вода за битови нужди на жилищни, обществени и стопански обекти и системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти.

Към момента в страната има инсталирани слънчеви термични инсталации с обща площ около 260.000 m2, със сумарна инсталирана мощност около 200 MW(t). Към 2015 година нарастването на общата площ на инсталираните слънчеви термични колектори се очаква да достигне 470 m2 със сумарна инсталирана мощност около над 350 MW(t).

     Слънчевите технологии изискват сравнително високи инвестиции, което се дължи на ниските коефициенти на натоварване, както и на необходимостта от големи колекторни площи.

Усвояването на икономически изгодния потенциал на слънчевата енергия реално може да се насочи първоначално към сгради държавна и общинска собственост, които използват електроенергия и течни горива за производство на гореща вода за битови нужди. Очаква се и значително повишаване на интереса от страна на жителите на панелни сгради, които освен мерките по подобряване на термичната изолация на сградата да инсталират и слънчеви колектори за топла вода. Увеличава се използването на слънчевите термични колектори в строителството на хотели, ресторанти и др.

Слънчевата енергия е лъчиста енергия, произведена в слънцето като резултат на термоядрени реакции. Слънчевото лъчение се характеризира с т.н. „постоянна слънчева константа". Тя е от порядъка на 1368 W/m2 и е от слънчевата енергия, която достига земната орбита. Община Симеоновград попада в зоната над 1500 kWh/m на година.

Според принципа на усвояване на слънчевата енергия и технологичното развитие съществуват два основни метода за оползотворяване.

Пасивен метод - „Управление" на слънчевата енергия без прилагане на енергообразуващи съоръжения.

Активен метод - 1.Осветление, 2.Топлинна енергия, 3.Охлаждане, 4.Ел. енергия.

Слънчеви колектори

Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлинна, включващи т.н. слънчеви колектори. Данните за тях са трудни за събиране, поради частния характер на процеса на инсталация, но техния брой е все още твърде малък за Община Симеоновград.

PV системи

Използването на слънчевата радиация за производство на електрическа енергия може да стане в обособени за целта плантации, както и на вече построени или новостроящи се сгради. Най-използваното място от сградата за инсталиране на фотоволтаични елементи е покривът, където могат да се инсталират:

готови моно- или поли-кристални фотоволтаични модули;

аморфни фотоволтаични модули, които да служат като покривна изолация.

Друг много съвременен вариант е да се използват тънкослойни фотоволтаици, които правят покрива полупрозрачен, осигурявайки едновременно производство на електроенергия и равномерна мека светлина. Фасадата е второто място за интегриране на фотоволтаични елементи.

Области на приложение на PV системи - захранване на къщи, вили, градини и отдалечени обекти.

 

С изграждането на такава система се повишава енергийната независимост на сградата. Според инсталираната мощност на фотоволтаиците сградата може да осигури по-голямата част или цялата електрическа енергия, от която се нуждае.

Фотоволтаиците са единствения източник на ел. енергия, за които няма данни да влияе отрицателно на околната среда или здравето на хората, животинските и растителните видове в района на инсталирането им.

 

6.2.    Вятърна енергия        

Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80- те години в Калифорния, САЩ. След 1988 г. тази технология навлезе и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа.

Според последните прогнози на Европейската ветроенергийна асоциация се наблюдава тенденция на засилено развитие на използването на вятърна енергия в Европа. Очаква се инсталираната мощност от 28 400 MW през 2003г. да достигне до 75 000 MW през 2010 г. и 180 000 MW през 2020 г. През 2020 г. електричеството, генерирано от вятърните турбини, ще покрива нуждите на 195 милиона европейци или половината от населението на континента. Според прогнозите на EUROSTAT потреблението на вятърна енергия в ЕС през 2010 г. ще достигне 10 000 ktoe.

В България

Вятърната енергетика към момента има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната. Инсталираните вятърни мощности са: за 2005 г.- 13 MW, за 2007 г.- 29 MW, за 2008 г.- 53 MW, за 2009 г.- 113 MW. Прогнозната инсталирана мощност за 2010 г. е над 300 MW. Това показва, че вятърната енергетика в България в последните години се развива експоненциално.

Оценка на потенциала на ветровата енергия

Критериите, на базата на които се прави обобщена оценка на енергийния потенциал на вятъра, са неговата посока и средногодишната му скорост. За целите на програмата са използвани данни от проект BG 9307-03-01-L001, "Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България" на програма PHARE, 1997 година, получени от Института по метеорология и хидрология към БАН (119 метеорологични станции в България, регистриращи скоростта и посоката на вятъра). Данните са за период от над 30 години и са от общ характер. На тази база е извършено райониране на страната по ветрови потенциал, (Фиг. 2).

На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km2, където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Фиг 2. Картосхема на ветровия потенциал в България

 

 

Въз основа на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал:

Зона А: зона на малък ветроенергиен потенциал - включва равнинните части от релефа на страната (Дунавската равнина и Тракия), долините на р. Струма и р. Места и високите полета на Западна България. Характеристики на тази зона са:

Средногодишна скорост на вятъра: 2-3 m/s;

Енергиен потенциал: 100 W/m2 ; (т.е. по-малко от 1 500 kWh/m2 годишно);

Средногодишната продължителност на интервала от скорости £ т 5-25 m/s в тази зона е 900 h, което представлява около 10% от броя на часовете през годината (8 760 h).

Зона B: зона на среден ветроенергиен потенциал - включва черноморското крайбрежие и Добруджанското плато, част от поречието на р. Дунав и местата в планините до 1000 m надморска височина. Характеристиките на тази зона са:

Средногодишна скорост на вятъра: 3 - 6 m/s;

Енергиен потенциал: 100 - 200 W/m2 ; (около 1 500 kWh/m2 годишно);

Средногодишната продължителност на интервала от скорости £ т 5-25 m/s в тази зона е 4 000 h, което е около 45% от броя на часовете в годината (8 760 h).

Зона С: зона на висок ветроенергиен потенциал - включва вдадените в морето части от сушата (н. Калиакра и н. Емине), откритите планински била и върхове с надморска височина над 1 000 m. Характеристики на тази зона са:

Средногодишна скорост на вятъра: над 6-7 m/s;

Енергиен потенциал: 200 W/m2 ; (над 1 500 kWh/m2 годишно);

Средногодишната продължителност на интервала от скорости £ т 5-25 m/s в тази зона е 6 600 h, което е около 75% от броя на часовете в годината (8 760 h).

Трябва да се отбележи, че средногодишната скорост на вятъра не е представителна величина за оценката на вятъра като източник на енергия. За да се направят изводи за енергийните качествата на вятъра, е необходимо да се направи анализ на плътността на въздуха и на турбулентността в около 800 точки от страната. В резултат на данните от направените измервания на височина 10 m над земната повърхност е извършено райониране на страната по представената картосхема (Фиг. 12).

Метеорологичните данни се отнасят за движението на въздушните маси на височина 10 метра над земната повърхност. В последните години производството на ветрогенератори в света е с височини на мачтата над 40 m, което налага определянето на потенциала на вятъра на по-големи височини от повърхността на терена. Мегаватовите вятърни турбини се инсталират на височина над 80 m над терена. За определяне на скоростта на вятъра на по-голяма височина от 10 m е разработена методика от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, използваща математическо моделиране за вероятната скорост на вятъра.

За да се добие информация за избор на площадки за изграждане на ветроенергийни централи е необходимо да се проведат детайлни анализи със специализирана апаратура и срок 1-3 години.

Редица фирми в България вече разполагат с апаратура и методика за извършване на оценка за това дали дадена площадка е подходяща за изграждане на вятърна електроцентрала. На тази база може да се определи оптималният брой агрегати и големината им на конкретна площадка. При такава оценка се извършва замерване на скоростта и посоката на вятъра, а също и температурата на въздуха чрез измервателни кули с височина 30, 40 и 50 m. В резултат на проведените измервания се анализират:

роза на ветровете;

турбулентност;

честотно разпределение на ветровете;

средни стойности по часове и дни;

Използва се математически модел за пресмятане на скоростта на вятъра във височина, изчислява се количеството произведена енергия за определена мощност на генератора и се извършва оптимален избор на ветрогенератор.

След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишленото производство на електрическа енергия. Това са само 3,3% от общата площ на страната (нос Калиакра, нос Емине и билото на Стара Планина). Трябва да се отбележи обаче, че развитието на технологиите през последните години дава възможност да се използват мощности при скорости на вятъра 3.0 - 3.5 m/s

Нито една институция в България към момента не разполага с актуални данни за плътността и турбулентността на въздушните потоци на височини над 10 m над земната повърхност. Ето защо, към момента с данните, които са на разположение (от Института по хидрология към БАН), е трудно да се направи избор на конкретни площадки за вятърни електроцентрали на територията на страната. Необходимо бъдещите инвеститори в централи с вятърна енергия предварително да вложат средства за проучване на потенциалните площадки с професионална апаратура.

Разпределението на максималния ветрови потенциал пряко зависи от характеристиките на вятъра в съответната точка на измерване. Анализите показват, че на височини над 50 m над земната повърхност, ветровият потенциал е 2 пъти по- голям.

При височина 10 m над земната повърхност, физическия потенциал на вятърната енергия за страната ни възлиза на 75.10 3 ktoe.

Състоянието в община Симеоновград.

          Територията на община Симеоновград попада в Зона А: зона на малък ветроенергиен     потенциал което я прави непревликателна за подобни инвестиции.

6.3.Водна енергия

     Община Симеоновград не е богата на водни ресурси. Водоснабдяването на общината се извършва от напорни карстови подземни води. В община Симеоновград всички селища са водоснабдени от собствен водоизточник . Делът на водоснабденото население е 100% и няма население в режим на водоснабдяване. За питейни нужди град Симеоновград използва вода от 13 броя тръбни кладенци. Водоснабдяването на гр. Симеоновград е изцяло помпено.

Изградената водопроводна мрежа е 36.1 км, за град Симеоновград но техническо й състояние е лошо, като 80 % е на възраст от 60 до 80 години. Това води до значителни загуби на водно количество по мрежата, влошаване на качеството и значително повишаване себестойността на подаваната вода. Поддръжката на мрежата е силно затруднено поради липсата на финансови ресурси за поддръжка и обновяване на съществуващата водопроводна система, като резултат възникват чести аварии, при отстраняването на които се нанася значителна щета на уличните настилки.

Не се предвижда използване на енергийният потенциал на водния ресурс за производство на електроенергия от ВЕЦ на територията на общината.

 

6.4.Геотермална енергия

     Различните автори на изследвания на геотермалния потенциал, в зависимост от използваните методи за оценка и направени предвиждания, посочват различни стойности на геотермалния потенциал в две направления: потенциал за електропроизводство и потенциал за директно използване на топлинната енергия.

По експертни оценки възможният за използване в настоящия момент световен геотермален потенциал е съответно: ~ 2 000 TWh (172 Mtoe) годишно за електропроизводство и ~ 600 Mtoe годишно за директно получаване на топлинна енергия.

В общото световно енергийно производство от геотермални източници Европа има дял от 10% за електроенергия и около 50% от топлинното производство. Очакваното нарастване на получената енергия от геотермални източници за Европа до 2020 г. е около 40 пъти за производство на електроенергия и около 20 пъти за производство на топлинна енергия.

Освен използването на геотермалната енергия от подземните водоизточници все повече навлиза тенхологията на термопомпите. Високата ефективност на използване на земно и водно-свързаните термопомпи се очаква да определи нарастващият им ръст на използване до над 11% годишно.

Оползотворяването на геотермалната енергия, изграждането на геотермални централи и/или централизирани отоплителни системи, изисква значителни първоначални инвестиции за изследвания, сондажи, енергийни съоръжения, спомагателно оборудване и разпределителни мрежи. Производствените разходи за електроенергия и топлинна енергия са по-ниски от тези при конвенционалните технологии. Същественото е, че коефициента на използване на геотермалния източник може да надхвърли 90%, което е недостижимо при другите технологии. Амортизационният период на съоръженията е около 30 години, докато използването на енергоизточника може да продължи векове. За осъществяването на такива проекти е подходящо да се използват ПЧП.

Геотермален потенциал в България

По различни оценки у нас геотермалните източници са между 136 до 154. От тях около 50 са с доказан потенциал 469 MW за добиване на геотермална енергия. Основната част от водите (на самоизлив или сондажи) са нискотемпературни в интервала 20–90°С. Водите с температура над 90°С са до 4% от общия дебит.

Оценка на потенциала на геотермална енергия за община Симеоновград

Община Симеоновград не разполага с геотермални ресурси и не е целесъобразно да се залага в стратегията за добив на еко енергия от геотермални източници .

    6.5. Енергия от биомаса

    Терминът „биомаса" означава органична материя с растителен или животински произход. „Биомаса" е ключов възобновяем ресурс в световен мащаб. За добиването и не е задължително поголовно изсичане на дърветата, а възможно най-добре да се използва дървесния отпадък.

Вид биомаса:

  • Биомаса - горска дървесина.
  • Биомаса от дървопреработването.
  • Биомаса от селско стопанство.
  • Биогаз.

Естествената растителна покривка е сравнително добре запазена. Горският фонд на територията на общината е 3781ха, което представлява 12, 7 % от общите площи в общината, което не позволява те да са със стопанско значение за развитието на общината. Дървесния запас е 276013 куб.м., а средногодишните добиви на дървесина са около 4000 пл.м3. Преобладават широколистните гори като благун, габър, цер,зимен дъб. Близо 70% от тези гори са със стопанско предназначение. Горите предоставят възможност за развитие на ловен туризъм. Административно горите се стопанисват от ОГФ гр. Симеоновград. Различните видове дървета основно се използват за огрев като се изгарят директно в примитивни печки с нисък КПД (30 - 40%), самостоятелно или съвместно с въглища. Броят на употребяваните в домакинствата съвременни котли е все още незначителен поради високата им стойност.

 

     Използването на съвременните котли:

Пиролизни котли - в тях протича процес на суха дестилация на дървесината. Тези котли успешно удовлетворяват изискванията за екологичност и постигане на висок КПД.

Пелетни котли, които са също така много ефективни и процесите на горене са автоматизирани. Тяхното използване може да повиши до два пъти полезното количество топлина, получаването на дърва за огрев, което е равностойно на двукратно увеличение на потенциала без да се увеличава потреблението.

В последно време много от домакинствата в Община Симеоновград започнаха да подменят старите стоманени котли с нови чугунени, при които е подобрен процеса на горене. Основните предимства на чугунените котли са високата им експлоатационна надежност и дълготрайност, възможността за увеличаване на мощността им чрез добавяне на глидери и голямата им корозоустойчивост.

За оценка на енергийния потенциал на дървесината при средна влажност 40% са приети следните стойности на топлопроводна способност:

широколистни (дъб, бук, габар) - 15 GJ/t;

иглолистни (смърч, бор, ела) - 16 GJ/t;

Реалния топлинен ефект, в най-голяма степен зависи от влажността на дървесината. За оценка на енергийния потенциал на дървесината са приети следните стойности за нейната плътност:

широколистни (дъб, бук, габар) - 600 кг/м3;

иглолистни (смърч, бор, ела) - 450 кг/м3;

Голяма част от потенциала, главно дървата за огрев се използва за енергийни цели като по този начин се спестяват големи количества въглища, нафта и електроенергия.

     Рафинирана биомаса - пелети и брикети

     Произвеждат се от отпадъци от дърводобива, дървопреработването и целулозно хартиената промишленост, както и от слама.

Брикетите са продукти, получени от пресована растителна биомаса без слепващи субстанции.

Предимства - по-евтини (под 200 лв./тон) от пелетите. Калоричност около 4 200 - 4 500 ккал/кг. По-висока калоричност на дървата за огрев с по-малко пепел.

Недостатъци - не позволяват автоматично подаване на горивото. По-скъпи са от дървата за огрев.

Пелетите са продукти получени чрез пресоване на дървени или селскостопански отпадъци без слепващи субстанции.

Предимства - калоричност 4 300 - 4 500 ккал/кг. Компактни, лесно транспортиране, позволяват автоматично подаване на горивото. Съдържат много малки количества сяра и други вредни елементи.

       Недостатъци - изискват висока технология на производства, изискваща значителни инвестиции. Поради това са по-скъпи от брикетите и дървата за огрев (около 400лв/т№)

       Биогаз

       За производство на биогаз могат да се използват животински и растителни земеделски отпадъци, но енергийното оползотворяване на последните е по-ефективно чрез директното им изгаряне.

Съществен недостатък при производството на биогаз е необходимостта от сравнително висока температура за ферментацията на отпадъците, 30-40°С. Това налага спиране работата на ферментаторите, или използване на значителна част от произведения газ за подгряването им през студения период на годината, когато има най-голяма нужда от произвеждания газ.

Производството на биогаз в ЕС, през 2003 г. достига 3219 ktoe. При запазване на съществуващата тенденция, се очаква, през 2013 г., производството на биогаз да достигне 6450 ktoe, което е около 3 пъти по-малко от целта набелязана в Бялата книга.

Основните бариери пред производството на биогаз са:

значителните инвестиции за изграждането на съвременни инсталации, достигащи до 4000-5000 €/kWh(e) в ЕС, при производство на електроенергия;

намиране пазар на произвежданите вторични продукти (торове);

неефективна работа през зимата.

 

        Биогаз от животински отпадъци

         Общият потенциал за производство на биогаз чрез анаеробна ферментация на животински отпадъци в България е около 320 ktoe/год. При развитие на животновъдството и увеличаване броят на животните този потенциал може да се увеличи. Реално използваемият потенциал в по-големи ферми е около 72 ktoe/год. Този потенциал също може да се увеличи при нарастване броя на големите модерни животновъдни комплекси.

       Оценката на потенциала на биогаз в община Симеоновград

       В Община Симеоновград има инвестиционно намерение за” Анаеробна и  мезофилна ферментация и анаеробна твърдофазна ферментация „ с цел усвояването на екстременти от 300бр. крави и телета ,отпадни води от млекопреработката и производство на топло и електро енергия от биогаз с параметри :

  • Производство на биогаз- 450м3/ден
  • Енергия от биогаз 2400кWh/ден

В действителност голямата част от животните са в домакинствата и тороизвозване не се осъществява, поради което да се разчита на еко-гориво от биогаз не е реализируемо и не следва да се залага в стратегията.

 

 Сметищен газ

       Намиращото се на територията на общината сметище за депониране на твърди битови отпадъци, е в процес на рекултивация и  не може да генерира практически приложимо количество сметищен газ за енергийно оползотворяване

Използване на биогорива в транспорта

    Използването на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта на територията на община Симеоновград е неприложимо и икономически неоправдано.

6.6.Опазване на околната среда

    Връзката между увеличаване на произведената енергия от ВЕИ и опазването на околната среда е пряка, тъй като ВЕИ в значително по-малка степен спрямо конвенционалните горива влияят негативно върху компонентите на околната среда. Важен ефект от тяхното внедряване е и ограничаването на емисиите на парникови газове в атмосферния въздух, което спомага за изпълнението на задълженията на страната ни по протокола от Киото.

 

6.7. ИЗБОР НА МЕРКИ, ЗАЛОЖЕНИ В НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ (НПДЕВИ)

 

Връзката между увеличаване на произведената енергия от ВЕИ и опазването на околната среда е пряка, тъй като ВЕИ в значително по-малка степен спрямо конвенционалните горива влияят негативно върху компонентите на околната среда. Важен ефект от тяхното внедряване е и ограничаването на емисиите на парникови газове в атмосферния въздух, което спомага за изпълнението на задълженията на страната ни по протокола от Киото.

Общината, принципал на общинската собственост, е заинтересована от въвеждане на мерки за използване на ВЕИ, с което ще се редуцират разходите за енергия и ще се подобрява екологичната среда. Техническите мероприятия, приложими в този сектор, са както изискващи сериозни финансови ресурси, така и не изискващи, или изискващи ограничено финансиране (организационни мерки).

От правилният избор на мерки, дейности и последващи проекти зависи тяхното успешно и ефективно изпълнение.

При избора са взети предвид:

    Достъпност на избраните мерки и дейности;

    Ниво на точност при определяне на необходимите инвестиции;

   Проследяване на резултатите

   Контрол на вложените средства

 

  1. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЕИ Е СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА ОБЩИНА СИМЕОНОВГРАД В ЕНЕРГИЙНО ЕФЕКТИВНА И ЕКОЛОГИЧНА ОБЩИНА.

 

7.1. Административни мерки:

  • Съобразяване на общите и подробните градоустройствени планове за населените места в общината с възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници;
  • Подпомагане реализирането на проекти на индивидуални системи за използване на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;
  • Повишенаване ключови компетентности и административен капацитет на общинската администрация при съставяне и изпълнение на процедури по обществени поръчки, и управление на проекти за ЕНЕРГИЯ от ВИ;
  • Въвеждане на енергиен мениджмънт в общината .Функционираща общинска администрация в съответствие с регламентираните права и задължения в ЗЕВИ;
  • Съгласувано и ефективно изпълнение на програмите по енергийна ефективност и програмите по ЕНЕРГИЯ от ВИ;
  • Партньорства с университети и центрове за иновации и високи технологии, свързани с производството на ЕНЕРГИЯ от ВИ и биогорива;
  • Ефективно общинско планиране и развитие на нов модел на общинска енергийна политика за мащабите на Р България, основан на нисковъглеродната икономика;
  • Реално изпълнение на политиката на Р България и на Директивите на ЕО за насърчаване на използването на ЕНЕРГИЯ от ВИ на регионално ниво;
  • Анализ на законодателни и други ограничения при изпълнение на политиката за насърчаване използването на ЕНЕРГИЯ от ВИ на регионално ниво;
  • Пълен обмен на информация с Националната публична информационна система в съответствие с изискванията на ЗЕВИ. Ефективно функционираща общинска публична информационна система;
  • Повишаване и трайно ангажиране на интереса на жителите на Община Симеоновград към промените в климата и технологиите за „зелена енергия”;
  • Провеждане на информационни и обучителни кампании сред населението за мерките за подпомагане, ползите и практическите особености на развитието и използването на енергия от възобновяеми източници.

 

 

7.2. Технически мерки:

  • Мерките, заложени в Програмата на община Симеоновград за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници ще се съчетават с мерките, заложени

в Националната Програма;

  • Мерки за използване на енергия от възобновяеми източници и мерки за енергийна ефективност при реализация на проекти за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сгради общинска собственост или сгради със смесен режим на собственост – държавна и общинска;
  • Стимулиране изграждането на енергийни обекти за производство на енергия от ВЕИ върху покривните конструкции на сгради общинска собственост и/или такива със смесен режим на собственост;
  • Реконструкцията и модернизацията на системата за улично осветление с използване на енергия от възобновяеми източници, като алтернатива на съществуващото улично осветление на територията на общината, модернизиране на системата за дистанционно радиоуправление на осветлението нова;
  • Използване на енергия от възобновяеми източници  при изграждане и реконструкция на парково, декоративно и фасадно осветление на територията на общината;
  • Стимулиране на частни инвеститори за производство на енергия чрез използване на биомаса от горското и селското стопанство .

 

7.3. Източници и схеми на финансиране

При провеждането на предвидените мерки ще се прилагат подходите:

7.3.1. „Отгоре – надолу”: състои се в анализ на съществуващата законова рамка за формиране на общинския бюджет, както и на тенденциите в нейното развитие.

При този подход се извършат следните действия:

  • Прогнозиране на общинския бюджет за периода на действие на програмата;
  • Преглед на очакванията за промени в националната и общинската данъчна политика и въздействието им върху приходите на общината и проучване на очакванията за извънбюджетни приходи на общината;
  • Използване на специализирани източници като: оперативни програми, кредитни линии за енергийна ефективност и възобновяема енергия (ЕБВР), Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, Национална схема за зелени инвестиции (Национален доверителен фонд), Международен фонд „Козлодуй”, договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори или финансиране от трета страна).

7.3.2. „Отдолу – нагоре”: основава се на комплексни оценки на възможностите на общината да осигури индивидуален праг на финансовите си средства (примерно: жител на общината, ученик в училище, пациент в болницата, и т.н.) или публично-частно партньорство.

Основни източници на финансиране:

  • Държавни субсидии – Републикански бюджет;
  • Общински бюджет;
  • Собствени средства на заинтересованите лица;
  • Договори с гарантиран резултат;
  • Публично частно партньорство;
  • Финансиране по Оперативни програми;
  • Финансови схеми по Национални и Европейски програми;
  • Кредити с грантове по специализираните кредитни линии.

 

По-долу са посочени множество възможности за финансиране, с различни от

общинския бюджет източници, вкл. безвъзмездно финансиране на проекти в сферата на ВЕИ.

 

Изготвил:

 

    Огнян Марковски

гл. експерт

Съгласувал:

 

    Красимир Найденов

    главен директор

05.03.2012 г.

 

 

Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.),

съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Дирекция „Развитие на селските райони ” на Министерството на земеделието на храните е управляващ орган на програмата.

Предмет на финансирането са производство на биогорива за транспорта се финасират в рамките на :

Мярка М04  - инвестициии в материали и активи

  • Подмярка 4.1 „ивестиции в земеделски стопанства”
  • Подмярка 4.2 „инвестиции в преработка /маркетинг на селскостопански продукти”

     Мярка М06- развитие на стопанства и предприятия

  • Подмярка 6.2 „стартова помощ за неземедилски дейности”
  • Подмярка 6.4 „ Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности”

 Размерът на предоставяната подкрепа (публична безвъзмезна помощ) в общия размер на допустимите за финасиране разходи варира  от 40-90 % в зависимост от конкретната подмярка.

 

Кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяема енергия

Предмет на финансирането:

- проекти генериращи енергия от ВЕИ

 

Кредитна линия за енергийна ефективност в бита

www.reecl.org

Предмет на финансирането:

одобрени съоръжения и материали за жилищни сгради:

  • Енергоспестяващи прозорци
  • Газови котли
  • Отоплителни уреди, печки и котли на биомаса
  • Слънчеви колектори за топла вода
  • Охлаждащи и загряващи термопомпени системи
  • Фотоволтаични системи
  • Aбoнатни станции и сградни инсталации
  • Газификационни системи
  • Рекуперативни вентилационни системи

 

Национален доверителен екофонд

(Национална схема за зелени инвестиции)

www.ecofund-bg.org

Предмет на финансирането:

- ЕЕ в сгради (вкл. соларни инсталации на сгради) и в индустрията; смяна на горивната база;

- когенерация;

  • Проекти в транспортния сектор, свързани с предоставяне на обществен транспорт - смяна на горивната база от дизел/бензин на устойчиви горива;

- Производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление;

 

Програма „Интелигентна енергия - Европа”

Европейската програма "Интелигентна енергия за Европа" предоставя безвъзмездно финансиране на проекти на български организации за създаване на политически и пазарни условия за енергийна ефективност и използването на ВЕИ в рамките на Програмата за конкурентоспособност и иновации (CIP). Програмата ще действа и през следващите години, като общият бюджет на програмата за периода 2007-2013 е в размер на 727 млн.€.

Основен приоритет са нови и възобновяеми енергийни източници (ALTENER) – В

рамките на този приоритет се финансирани проекти по: добиване на електроенергия от ВЕИ; използване на възобновяема енергия за отопление/ охлаждане; дребномащабни инсталации за възобновяема енергия на сградите; проучвания и добив на биогорива; нови технологии и обмен на опит, като резултатите са видими на територията на целия Европейски съюз.

 

 ELENA

Безвъзмездно финансиране от страна на Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия на местни и регионални власти при подготовката на

инвестиционни програми за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни

източници (ВЕИ).

ELENA (European Local Energy Assistance) осигурява техническа помощ за

структуриране и изпълнение на проектите.

ELENA да покрива до 90% от разходите за техническа подготовка на инвестиционните програми. Покриват се средства за предварителни проучвания, за структуриране на програми и бизнес планове, за одити, тръжни процедури и договори, за създаване на групи за управление на проекта, за разходи по ДДС, ако бенефициентът не може да ги възстанови.

Инструментът ELENA може да се ползва от местни и регионални власти, обществени органи или група органи от държавите, които подлежат на подпомагане по програма „Интелигентна енергия Европа".

Предварително изискване към получателите на средства е съответната инвестиционна програма да съдейства за постигане на евроцелите „20-20-20" (до

2020 г. да се намалят с 20% вредните парникови емисии, делът на ВЕИ в общото

потребление на енергия да достигне 20% и още толкова да е спестената енергия катоцяло).

 

Публично-частно партньорство (ПЧП)

 Отчитайки Европейското законодателство, практика и счетоводно третиране, ПЧП е дългосрочно договорно отношение между лица от частния и публичния сектор за финансиране, построяване, реконструкция, управление или поддръжка на

инфраструктура с оглед постигане на по-добро ниво на услугите, където частният

партньор поема строителния риск и поне един от двата риска – за наличност на

предоставяната услуга или за нейното търсене.

ПЧП плащанията, свързани с ползването на предоставяната от частния партньор публична услуга, са обвързани с постигане на определени критерии за количество и качество на услугата. Общинската администрация (като потребител на услуги) има право да редуцира своите плащания, както би го направил всеки „обикновен клиент” при непредоставяне на необходимото количество и качество на услугата. Успешно изпълнение на проекти чрез публично-частни партньорства в община Симеоновград се обуславя от наличието на следните предпоставки:

  • Наличие на решение на ОС за осъществяване на ПЧП проекти;
  • Наличие на обществена подкрепа за осъществяването на проекти със

значим обществен интерес;

  • Наличие на законодателна рамка подходяща за прилагане на ПЧП модели;
  • Провеждане на открита и прозрачна тръжна процедура в съответствие със

съществуващите най-добри практики;

  • Изработване на механизъм за сравнение с публичните разходи за

осъществяване на проекта (доказване на по-добра стойност на вложените

публични средства);

  • Наличие на механизми за плащане на предоставяната услуга съобразени с

обществените възможности и нагласи (преценка на обществена нагласа и

възможности за плащане на такси, прецизно определяне на нивото на таксите);

  • Съществуване на достатъчен капацитет в публичните органи отговарящи за

осъществяване на инфраструктурни проекти.

 

ЕСКО услуги

ЕСКО компаниите са бизнес модел, който се развива в България от няколко години.ЕСКО компаниите се специализират в предлагането на пазара на енергоспестяващи услуги. Основната им дейност е свързана с разработването на пълен инженеринг за намаляване на енергопотреблението. Този тип компании влагат собствени средства за покриване на всички разходи за реализиране на даден проект и получават своето възнаграждение от достигнатата икономия в периода, определен като срок на откупуване. Договорът с гарантиран резултат е специфичен търговски договор, регламентиран с чл. 38 от Закона за енергийната ефективност (Обн. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г.,изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г.).

 Намаляване разходите за горива, енергия и други консумативи и повишаването на комфорта в сградите държавна или общинска собственост, могат да са предмет на договори за управление и експлоатация и/или проектиране, доставка, монтаж.

 

Могат да бъдат реализиране някои от следните схеми:

  • Договор с гарантиран резултат

При този вид договори фирмата за енергийни услуги гарантира минимално ниво на

икономии. Постигнатите допълнителни ефекти над гарантираните се разпределят

дялово между страните или се капитализират само в една от тях. Частният сектор

поема риска, при условие, че не бъдат постигнати минималните гарантирани икономии да не възвърне инвестициите си.

Финансиране: Финансовите средства за осъществяване на подобен тип проекти могат да са собствени средства на частния сектор, привлечени средства, финансиране от трета страна.

  • Зелени инвестиции механизъм на Протокола от Киото

Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ), се създава вътрешна българска система за

издаване и търговия със зелени сертификати. За всяко месечно произведено

количество електричество от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ),

производителят му получава зелен сертификат, който е безналична ценна книга и се издава и регистрира от ДКЕВР. Съгласно чл.163 от ЗЕ, производителите на

електроенергия от възобновяеми източници, като вятър, вода, слънце, биомаса,

геотоплина и т.н., ще могат да продават произведената електроенергия на

преференциални цени.

            Механизмът “Международна търговия с емисии” е залегнал в член 17 на Протокола от Киото и дава възможност на страните да търгуват помежду си с редуцирани емисии от парникови газове в периода 2008 – 2012 г., с цел икономически най-ефективно.

        Производителите на електроенергия от ВЕИ ще могат директно да продават зелените си сертификати на заинтересовани лица, по цена която се определя от търсенето и предлагането.

Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" (ФЕЕВИ)

www.bgeef.com

финансираща институция за:

- предоставяне на кредити ;

- предоставяне на гаранции по кредити;

- център за консултации;

 

Финансиране от търговски банки

Кредитна линия на ЕБВР за проекти за енергийна ефективност и възобновяеми

енергийни източници от:

  • ВЕЦ;
  • Слънчеви инсталации;
  • Вятърни централи;
  • Биомаса;
  • Геотермални инсталации;
  • Инсталации с биогаз.

 

 

 

 

 

 

  1. ПРОЕКТИ

 

Към 2016г. от обшината са издадени следните документи свързани с изполването на възобновями източници  на енергия:

  • Одобрен ПУП и одобренинвестиционен проект на фотоволтанична система за производство на електрическа енергия в с. Константиново  в УПИ ХІХ  9 270 в кв. 37;
  • Одобрен ПУП и одобренинвестиционен проект на фотоволтанична система за производство на електрическа енергия в с. Константиново  в ПИ № 000371;
  • Одобрен ПУП и одобренинвестиционен проект на фотоволтанична система за производство на електрическа енергия в с. Константиново  в ПИ 017067;
  • Одобрен ПУП и одобренинвестиционен проект на фотоволтанична система за производство на електрическа енергия в с. Свирково  в ПИ 088020;
  • Одобрен ПУП и одобренинвестиционен проект на фотоволтанична система за производство на електрическа енергия в гр. Симеоновград  в ПИ 366481;
  • Разрешение за изработване на ПУП на фотоволтанична система за производство на електрическа енергия в с. Калугерово  в УПИ V – 104 и ІV – 104 в кв. 104;
  • Разрешение за изработване на ПУП на МВЕЦ на територията на гр. Симеоновград.

 

 

 

  1. НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА ОТ РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ

 

Наблюдението и отчитането на общинските програми се извършва от общинските съвети, които определят достигнатите нива на потребление на енергия от възобновяеми източници на територията на общината, вследствие изпълнението на Програмата, пред областния управител и Изпълнителния директор на АУЕР.

За успешния мониторинг на програмите е необходимо да се прави периодична оценка на постигнатите резултати, като се съпоставят вложените финансови средства и постигнатите резултати, което служи като основа за  определяне реализацията на проектите.

Нормативно е установено изискването за предоставяне на информация за изпълнението на общинските програми за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД–16-558 от 08.05.2012 година).

Реализираните и прогнозни ефекти следва да бъдат изразени чрез количествено и/ или качествено измерими стойностни показатели /индикатори.

 

  1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Програмата на община Симеоновград за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници на територията на общината е в пряка връзка с Общинската програма за енергийна ефективност.

 

 Резултатите от изпълнението на програмата са:

  • Намаляване на потреблението на енергия от конвенционални горива и енергия на територията на общината;
  • Повишаване сигурността на енергийните доставки;
  • Повишаване на трудовата заетост на територията на общината;
  • Намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух;
  • Повишаване на благосъстоянието и намаляването на риска за здравето на населението.

 

Изготвянето и изпълнението на общинската Програма за насърчаване на

използването на ВЕИ за периода 2016 – 2020 г. е важен инструмент за регионално

прилагане на държавната енергийна и екологична политика.

    Настоящата програма за насърчаване използването  на енергия от възобновяеми източници и биогорива е динамичен и  отворен документ, който може периодично да се допълва, съобразно настъпили промени в приоритетите на  общината, в националното законодателство и други фактори със стратегическо значение.

  1. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Информационна основа за разработването на ОПНИВЕИ са:

  • Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)
  • Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ),
  • Плана за развитие на община Симеоновград.;
  • Информация и данни, получени от национални и регионални институции и организации.
  • Информация и данни, получени от Община Симеоновград.

 

Сподели: